В стихотворението "Старият музикант" Христо Смирненски представя страданието на един социално слаб човек с цел да събуди състрадание.

Христо Смирненски се утвърждава като един от първите поети на града в българската литература.В неговата поезия градът е място преди всичко на социалната конфликтност и безнадеждността.

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

В масовото читателско съзнание Христо Смирненски живее най-вече като поет на гнева на обезправените, като възторжен изразител на революционния порив по Справедливост.

Прозведението "Приказка за стълбата" е един от безпорните шедьоври в българската литература. Този фейлетон е един от най-дълбоките и мъдри разкази от автора Христо Смирненски.

В образната система на българската литература, градът заема утвърдено място. В творчеството на Димчо Дебелянов, Христо Смирненски и Атанас Далчев образът на градът е широко застъпен, той е видян, почувстван и осмислен...

В основата на "Да се завърнеш…" е поставена темата за родното, една тема, която е подхваната от писателите на Възраждането и намира през тази знаменита епоха своя най-прекрасен израз в литературното творчество на Любен Каравелов и Христо Ботев.

Димчо Дебелянов е едно от емблематичните имена на българския символизъм. Творчеството му – заедно с това на Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев – е част от небивалия разцвет на лириката ни в първите десетилетия на ХХ век.

Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света. В стихотворението "Юноша" пътят от "Аз не зная" до "Аз ще знам" е търсене на истината за човека.

Страданието, породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на Христо Смирненски.