Разказът „Ангелинка“ е един от по-късните разкази на Елин Пелин и носи в себе си всички белези на зрялото и обмислено художествено произведение. Затова този текст заслужава да бъде интерпретиран внимателно и задълбочено.

Чрез похвата представяне на един герой през погледа на друг авторът едновременно дава представа и за леля Дъмша, и за леля Станка.

В разказа "Ангелинка" Спасовден отбелязва началото на един нов живот за бедното селско сираче, което до момента на срещата с Ангелинка и Леля Дъмша е герой единствено в мечтите и виденията си.

Христо Смирненски се утвърждава като един от първите поети на града в българската литература.В неговата поезия градът е място преди всичко на социалната конфликтност и безнадеждността.

Йовковите разкази ни представят един пъстър човешки свят, разсечен от етнически, социални или емоционални различия.

В поезията на Димчо Дебелянов често се повтаря думата "блян". Тя изразява състояние на душата, в което тя (душата) се откъсва от съществуващата действителност, за да проникне в един по-съвършен и хармоничен свят, съществуващ само в мечтите на по

В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец – реалист на българското село. Той единствен е пресъздал селската действителност изключително правдиво.

Разказът “Дервишово семе” е включен в сборника на Николай Хаитов “Диви разкази” , в който творецът изгражда представа за един първичен свят...

Йовков е в духа на романтичните традиции в класическата литература, използва един устойчив художествен модел, базиращ се върху успоредяване на идеята за духовното прераждане на грешника с идеята за смъртта като най-пълноценностна проява на изкуплението.

“На браздата” е един от програмните разкази на писателя, в които драмата на селсия труженик е показана с най-потресаващата й физиономия.