Едно от най-големите постижения не съвременната българска литература –"Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилиян Станев.Писана в следвоенните годи-ни на страдание и смърт,тя разказва за събитията от Първата и Втората световна войн

Яворов е социален поет. В неговото поетично творчесто намират място редица социални проблеми най-вече от живота в българското село. Човешкият свят през погледа на твореца е често трагичен, натоварен от проблемите на битието, люшкан от ураганите на времето

Той принадлежи към литературния кръг "Звено". Това е най-значителната "крепост" на втората вълна на българската модерна литература от началото на века.

"Приказка за Стълбата" е измежду най-интересните прозаически произведения на Христо Смирненски. Доказателство за това са и многобройните и сценични интерпретации.

Алеко Константинов е писателят,който превърна фейлетона в най-доброто литературно-публицистично оръжие срещу несправедливото устройство на обществото и обществените недъзи.

Когато е заявил, че хрумването на идеята да напише книгата "Бай Ганьо", е най–хубавият момент от живота му, Алеко Константинов едва ли е съзнавал истинското значение на бъдещото си произведение.

Въпреки че създава в духа на символизма и някои от най-великолепните здрачни лирически картини а българската поезия ("Цветарка", "Жълтата гостенка"), и някои от най-мрачните картини на социалната несрета ("Зимни вечери"), нег

Самият Елин Пелин определя творбата си "Под манастирската лоза" като "най-хубавата" и "най-човечната".

Стихотворението "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов е написано 1812г. Месец след последното посещение на писателят в родния му дом. За него бащината къща е ценно и духовно пространство, защото там прекарва най-хубавите си години от детството.

В основата на своята елегия "Скрити вопли" Димчо Дебелянов поставя темата за родното. В емблематичната за Дебеляновото поетично творчество елегия всичко е пречупено през душата на най-нежния лирик в нашата поезия...