В опита си да не бъде традиционалист, поетът продължава да разглежда социалните проблемите, засягани от предходниците му, чрез нов тип естетическо осмисляне на екзистенциалните проблеми на битието – страданието, смъртта, самотата...

Страданието, породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на Христо Смирненски.

Пенчо Славейков е този от значимите български поети след Освобождението, чието творчество е свързано с изключителната задача да се преодолее "етноцентризма" на възрожденската епоха.

За разлика от другите творби на Смирненски, където главни герои са злото, нищетета и страданието, във фейлетонът "Приказка за стълбата" авторът е въвел един по-драстичен образ – този на самият Дявол.

Страстният човеколюбец Йовков е издал истините за човека и красотата, произведение, в което писателят показва как хората въпреки безумието и страданието остават човеци.

as

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

Цикълът "Зимни вечери" е своеобразна панорама на социалната трагедия на низините.

В творбата "Зимни вечери" поетът Христо Смирненски влага последни сили от творческия си живот,за да сподели със свойте читатели за страданието в предградието. Произведението е писано през зимата на 1922-23 година.

В своето произведение "Зимни вечери" Христо Смирненски представя по изключителен начин страданието на онеправданите хора.