В историята на българската литература стихосбирката на Христо Смирненски “Да бъде ден“ дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един “от върховете на революционната поезия”.

Страданието, породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на Христо Смирненски.

Малцина български поети така справедливо заслужават да бъдат наречени новатори както Христо Смирненски. В същото време едва ли новаторството на друг наш поет съдържа все още толкова много неизяснени страни

В историческото развитие на българската литература художественото наследство на Смирненски представлява поредно доказателство за неразривната връзка между унаследените от миналото поетич...

Смирненски показвайки жителите в бедния квартал, създава представата за пълна мизерия в капиталисическия град- пълна противоположност на демократичните идеи.

В цикъла "Зимни вечери" Смирненски създава галврия от образи на градската беднотия. Тези вечери, които са тежки за лиричните герои стават важни за емоционалния опит на покления читатели.

В образната система на българската литература, градът заема утвърдено място. В творчеството на Димчо Дебелянов, Христо Смирненски и Атанас Далчев образът на градът е широко застъпен, той е видян, почувстван и осмислен...

Това е тема ЗА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ-НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ БЪДЕ ПОЛЕЗНА-УСПЕХ!!!...

В стихотворението "Старият музикант" Христо Смирненски представя страданието на един социално слаб човек с цел да събуди състрадание.

От Паисий, та и до днес, човекът с копнежа си по красотата и щастието е непреходен, романтично обаятелен обект в българската литература.