Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, навечерието и самата Втора световна война.

Живота на Алеко Константинов между 1863-1885. Роден е в заможно семейство. Баща му интелигентен човек, търговец, пътуващ често в чужбина. Разказвал много истории за българи, попаднали в чужбина, като от тези разкази Алеко по-късно използва само формата

За всяка година от живота му има по малко + снимка ..........

Въпреки че бива откъснат от нормалния живот и бива обременен от тежестта на войната и страхът за живота си, лирическият герой съумява да намери човешкото в "мощната бран"...

Именно пътеписът "До Чикаго и назад" ни кара да усетим тези чувства, да разберем живота на другия свят, да усетим полъха на красивото и необятното, олицетворяващо се в чудото на природата – Ниагарския водопад.

Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги се е сблъсквал със загадката на живота- истинската любов. И докато ни има на този свят, все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея.

Елин Пелин често бива определян като певец на селото. Голяма част от творчеството му е посветено именно на живота в българското село, като по този начин изразява личният си поглед върху човешкия свят.

Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в стихотворението си "История" дава образа на живота, лишен от маска...

Това произведение представлява философски размисъл на поета за съдбата на един от най-великите хора, живели на този свят - композитора Бетховен, краят на живота на когото преминава в трагична за твореца глухота.

Наблюдения над разказа "Дервишово семе" от Николай Хайтов и повестта "Преди да се родя" от Ивайло Петров.