Христо Ботев смайва не просто със значимото си поетическо дело – отредило му място сред великите европейски литератори, но и с изумителната изразна лекота и виртуозен блясък на своя стих...

Люцкан е най- чудноватият и необикновен гражданин на малкия провинциален град. Той е продавач на цветя, което е показно за неговата чувствителна и нежна същност, за това, че призванието му е да носи радост, хармония и красота на хората...

Значението на ключовите метафори: нощ – роб – гняв, се разбира от поетическите им внушения. Образът на нощта въвежда смисловата опозиция мрак – светлина...

Либето – в ботевата поезия жената е наречена либе – в духа на фолклора и възрожденската традиция. Образът на либето се тълкува като опит да бъде променено социалното положение на жената...

Романът на Оноре дьо Балзак – „Дядо Горио” е пълно отражение на живота на френското общество...

Богородица според християнската традиция се нарича Мария, майката на Иисус Христос и съпруга на дърводелеца Йосиф. Известна е с различни прозвища като Дева Мария, Светата Майка, Мадона и др. Тя е най-почитаната светица в православието и католицизма...

Както многото стихотворения на Багряна и „стихии” е написано под формата на обръщение. Възниква въпросът „към кого?” с този човек героинята е на „ти”. Той е пречка пред поривите на душата й, преграда пред свободата на личността...

Ния въплъщава авторовия идеал за жената - хармонична, уравновесена, физически и душевно красива. Това е любимата героиня на Талев и пристрастието, с което я извайва е неподправено...

Яворовият лирически човек изживява сложно и противоречиво не само напрежението между себе си и света, не само конфликтите в собствената си душа...

Изобразявайки един разпадащ се диалог, разказът „Андрешко“ създава метафора за социалното отчуждение и безизходността, която то води след себе си. Светът изобразен в творбата, е противоречив - ходът на повествованието е неравен...