Героизмът е пренебрегване на личното в полза на общото. То не е грандоманско дело. За съжаление, днес, доста често хората не предприемат нищо, ако не очакват да получат нещо....

Човекът извървял пътя си от безумното насилие до мълчаливия размисъл е готов да се съжали за постъпките си. Природата понесла камшичения удар през "лицето" на шипковия храст е готова да им прости, ако се вгледат в себе си и преосмислят постъпкит

Той беше горд, беше трудолюбив, беше хитър и умен, той беше българин. Сега е беден, мизерен, търси лесния изход, бягайки далеч, сега просто живее,колкото да не умре. Децата пропушват от втори клас и, ако са късметлии, си остава само с цигарите....

Според поети, писатели и философи семейството е общество в миниатюр, а ако е здраво и сплотено, дава сигурност на цялото общество.

Още от малки момиченцата си мечтаят да срещнат принца на бял кон,който да ги сапси,а момченцата да срещнат невероятно красивата принцеса и да спечелят любовта й...

Героизмът е наше ежедневие! Ако погледнем от един по–особен ъгъл ще видим ,че голяма част от народа ни е герой, ама истински.....

Нужно е да се вгледаме само малко по-внимателно и ще разберем, че в нея са скрити голям брой послания и подбуди, които никак не са за подценяване и ще бъде прекрасно, ако се вслушаме в тях....

Какво е една претрупана с храна трапеза, ако на нея няма хляб? Всъщност харата са казали, че първото нещо, което се слага на масата, е хлябът....

Ако сме щастливи и въпреки това усещаме някаква празнота и в усмивката ни успява да се промъкне тъга, то може би ни липсва любов. Любовта е като почивка след дълъг път..

Като концентрация на тяло и душа, човекът синтезира в себе си тленното и вечното в единна и безспорна цялост. За да постигне своята вечност, преди всичко той трябва да познае себе си, своята преходност, да прозре тлението си....