Това е авторско произведение по истинска случка. Разказа разсъждава над темата за религиозността не българският народ и как тя не зависи по никакъв начин от материалното състояние на даден човек....

Разказва за различията мужду хората и как те не бива да се карат, а да правят големи неща заедно....

Човек сам избира по кой път да поеме и как да се развива. Някои смятат, че сами определят съдбата си, знаят каква точно да бъде тя. Други пък са убедени, че съдбата е тази, която ги избира...

Как си представяте детството? Безгрижно, весело, щастливо, с много щури игри? Игри с приятели, игри навън? Красиво е, нали? И няма как, защото това е най-хубавият период от живота на човека, най-веселият, най-чистият....

Изобличението на Нено и Неновица, как парите и мързелът пропиляват живота..

Проблемът за смисъла на саможертвата е основен за творбата. Лирическия говорител сам се пита стрували си човек да пожертва живота си, най – универсалното човешко благо, и как може да оправдае тази саможертва....

Никога няма да забравя как нежно докосна ръката ми, когато започнах да пиша първите си думи. Буквите ми отиваха все в неправилната посока..

В началото на "Книга за Софроний” се сблъскваме с въпроса "Коя е науката за човешката душа?” и как тя изпълнява дълга на науките да се съмнява. Науката за душата според нашето познание е психологията. Епистемологически думата психология идва от:

Къде е любовта? В пролетното цвете или в светлите детски очи? Любовта – символизираща доброта, надежда, радост и красота. Къде е тя? ... Как къде? – В сърцата на хората. В душите и очите им....

Об­ра­зът на во­ди­те е свър­зан с мно­жес­т­во ар­хе­тип­ни пред­с­та­ви, ко­но­ти­ра­щи раз­лич­ни ас­пек­ти на Азо­ва­та иден­ти­чност. Во­да­та е сим­вол как­то от дох­рис­ти­ян­с­ки, та­ка и от хрис­ти­ян­с­ки тип. В еги­пет­с­ка­та ми­то­ло­гия....