Изтръгнат от непроницаемия свят на вечността и безвремието, човекът се ражда в материалното си тяло, изпълнен с величествената съзерцателна енергия на духа, с призванието да осъществи мисията на своя преходен живот. Преди да приеме тленния си образ, духът

Реализъм: Началото на XIX – края на XX век; Идеи: личността е продукт на своята социална среда; все по осъзнат стремеж, изкуството да отразява обществените процеси и развитие; натурализъм; човекът като психологически обект; занимава се със социалните..

За съжаление и днес има много такива хора. Това е човекът на спирката, който чопли семки. Тийнейджърът, който драска по хорските врати.

Две есета на тема древногръцка литература - "Човекът в миналото и днес – многоликата му и противоречива същност" и "Героите в древногръцката литература и героите днес".

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество, имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Стихотворението "Песен за човека" от Никола Вапцаров излиза в сборника "Моторни песни" през 1940 г. Самата творба е полемика на тема "Човекът в новото време". Авторът умело показва, че човек може да се "прероди" дух

Без да се замисля, човекът поголовно унищожава природота с флората и фауната в нея.

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество,имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Човекът пред глобална хуманна катастрофа - резюме, философско есе.

Човекът в поезията на Смирненски не е само пасивна жертва на живота.