Мъдър и духовно извисен е творческият поглед на Ивайло Петров към родовия свят и неговите корени, които се губят в историческата и художествена памет на времето. Светът се променя, но родовото начало остава под знака на традиционно извечното и непроменимо

Цялото си творчество Иван Вазов посвещава на България. Закърмен от малък с любов към всичко родно, с преклонение и гордост писателят възпява българските герои - борци за народна свобода, българския език дар от дедите ни, българската природа - красива и ве

Чрез основната опозиция в стихотворението-живот-смърт, Ботев противопоставя и обединява подвига на само-жертвалия се и достойния, изпълнен с премеждия живот на човека, устремил се към свободата.

Стихотворението „На прощаване" от Христо Ботев е мъжествена, сурова и достойна изповед на бореца за свобода пред майка и родина. Ботевата творба утвърждава разбирането, че смъртта е път към свободата.

Прис¬трастието на Вапцаров към темата за голе¬мия „спор" между човека и времето, в ко¬ето той живее, определя позициите и личната ангажираност на участниците в проблемния диспут, интерпретиран със средствата на прекия диалог, в поемата „Песен за човека”:

Във всяко българско сърце живее споменът за него - Дякона, Апостола, мъжа със сините очи и кристално чистата душа - Васил Левски! Всяко дете започва да учи българската история с неговото име - символ на безгранична обич към род и родина! С годините прозир

Одата „Опълченците на Шипка" е последното стихотворение от цикъла „Епопея на забравените" от Иван Вазов. В нея авторът влага чувства, характерни за цялото му творчество - пламенно родолюбие, вярност към идеалите на Възраждането, патетичен стил, придав

Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

В първия текст авторът Александър К. Бурмов прави задълбочено представяне на състоянието на българската литература в периода 1806 – 1879, като насочва вниманието на читателя главно към причините за слабото развитие на книжнината през този период.

Антонимите са двойки от думи, които назовават противоположни понятия, които са контрастни и смислово съотносими, имат еднакво граматическо значение, принадлежат към една и съща част на речта, взаимно се отричат, но в същото време взаимно се свързват и пр