Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света

Есе на Иван Вазов - “България цяла сега нази гледа…”- “Опълченците на Шипка”...

В цялото си творчество – лирика и проза – патриархът на българската литература Иван Вазов е свързан с темата за България – българска история, българска природа, български език.

Литературната критика и широката читателска публика справедливо характеризират Димчо Дебелянов с прозвището “най-нежния поет на България”. И наистина, в поетичния свят на Дебелянов са вплетени толкова много копнеж, нежност, сърдечни трепети и обич. Лиричн

В следосвобожденска България буйният възторг от свободата често става параван за меркантилно настроени социални групи, които подмолно налагат друг морал, други ценности на мястото на погазените възрожденски идеали, които са сплотявали народа като цяло в б

Основният проблем на писателските художествени търсения след освобождението на България от турско робство е моралната деградация на човека.

Опълченците предпочитат да загинат за България, отколкото да избягат позорно. Те са готови дори да посегнат на убитите си другари, за да спасят родината.

С много любов Вазов пресъздава живото на българските хъшове в Румъния, като изгражда незабравимите образи на тези мъченици и герой, поборници за свободата на България.

История на творбата – 1868г. в Румъния; конкретен повод – готовността на Христо Ботев да премине с четата на Жельо войвода в България...

Кандов, младият студент, дошъл от Русия, заварва в България една съвсем различна обстановка.