Стихотворението е посветено на вечната човешка надежда, че "утре ще бъде животът по-хубав, животът по-мъдър"...

всеки човек има своята цел в живота ,свързана с желанието му да бъде щастлив.тя го води като светлина ,която показва пътя на изгубил се пътник.

В зависимост от отношението ни към него, езикът може да ни бъде приятел или враг. В това съчинение са дадени някои от случаите, при които би станало едното и тези, при които би се случило другото. Но изборът е наш -дали ще е наш приятел/враг- определяме

Трактатът на Черноризец Храбър "За буквите" може да бъде наречен "жанрово синкретична творба". Доколкото носи черти на полемиката, той се вписва в образеца на художествената литература.

В зависимост от нагласата към света и начина, по който даден човек се отличава от останалите, да си различен може да бъде, както в някои случаи хубаво, така и в други - наистина лошо.

Ще се намери ли поне един човек, който не би желал да бъде щастлив? Възможно ли е през целия си живот нито веднъж да не се замислиш над въпроса: щастлив ли съм?

Всичко в Йовковото творчество щеше да бъде по-лесно, ако не съществуваха Женда, Албена, Славенка, великите грешници, героините на "жеста" и на "порива". "Грешна бе¬ше тая жена, но беше хубава."...

Пълната история на щастието,ако някога бъде написана, ще трябва да обхване различни теми. Тя би трябвало да е история на възгледите за щастието, защото те са се променяли през различните епохи.

Размисли за мъдростта - ключ към житейско щастие на базата на цитат от "Антигона"

Цялото Вазово творчество е посветено на Българрия. В живота му не съществува нищо друго, на което така пълно да отдава всичките си мисли и чувства. Той смята за свой свещен дълг да живее с всяка болка и победа на Родината,да бъде нейна съвест.