Днес светът е пълен с много и различни проблеми, които го водят към по-лошо и по-лошо. Всеки ден ставаме свидетели или научаваме за все по-големи трагедии и събития, които не е трябвало до се случват.

В края на действието се появва deus ex machina, защото суровата участ на злочестите брат и сестра трябва да бъде отсъдена от по-висшите, от Боговете. Съдбата им е сурова, но справедлива...

Единствена цел за Шекспировия герой е да бъде човек и да открие пътя към своята лична съдба. Мъдростта,родена от болезнения сблъсък на духовните търсения с реалността, чертае трагизма в образа на Хамлет.

Романовият взрив на 50-те години е явление, което не може да бъде разглеждано вън от цялостния социо-културен контекст...

Освен като лирически глас или посредством обръщения субектът на лирическото чувство може да бъде представен в текста и чрез телесен детайл - очи, сърце, ръце и т.н.

С течение на вековете жената е променяла своите интереси и занимания, но тя никога не може да престане да бъде майка, поради простата причина, че ако го направи това ще означава край за човачеството.

Стихотворението е посветено на вечната човешка надежда, че "утре ще бъде животът по-хубав, животът по-мъдър"...

всеки човек има своята цел в живота ,свързана с желанието му да бъде щастлив.тя го води като светлина ,която показва пътя на изгубил се пътник.

Трактатът на Черноризец Храбър "За буквите" може да бъде наречен "жанрово синкретична творба". Доколкото носи черти на полемиката, той се вписва в образеца на художествената литература.

В зависимост от нагласата към света и начина, по който даден човек се отличава от останалите, да си различен може да бъде, както в някои случаи хубаво, така и в други - наистина лошо.