Ученическите години на Никола Вапцаров протичат в напрегнати и бедни дни след първата световна война и погрома на септемврийското въстание. Гимназистът от Банско е скромен, съсредоточен и изключително трудолюбив.

Иво Андрич притежава значителен и оригинален белитристичен талант. Докато преди втората световна война той отдава таланта си на разказа и новелата, след войната публикува и три романа....

Краткият период, в който твори Смирненски, в национално-исторически план се характеризира с крушение на националните идеали, с остри социални противоречия, резултат от двете национални катастрофи след Междусъюзническата и Първата световна война. В общоевр

Веднага след Освобождението общественият живот в нововъзкръснала България, вместо да се въззема, започва бавно и сякаш неотменимо да потъва в мрачината на еснафското дребнотемно ежедневие.

"Днес след творчеството на двамата Славейковци, Ботева и Яворова, българската художествена литература ясно определя своя образ и сравнително по-трудно се поддава на характеристика. В тяхната поезия се таи нейната вътрешна сила, в тяхното вдъхновение

Възниква в началото на 20 век и се утвърждава след успеха на Октомврийската революция от 1917г. Под реализъм в литературата се разбира "вероятно изобразяване на живота". За основоположник на социалния реализъм се счита руският писател Максим Гор

Елисавета Багряна навлиза в българския литературен живот след I световна война, когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят - реален и земен, раздвижен от тътена...

„Гераците“ (1911) е повест от българския писател белетрист Елин Пелин, публикувана на части в сп. „Художник“, а в завършен вид – в „Разкази“, т. II (1911). Повестта проследява разпадането на рода на семейството на богатия чорбаджия Йордан Герака след смър

Казват, че в произведенията на Иван Вазов името на Ботев се среща повече от 200 пъти и е най-често споменаваното след името на България1

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция , които настъпват след 1956 г.