Димитър Димов съзнанието заема водещо място като философска категория, въз основа на която той осмисля света: в своето "Изказване-отговор за романа "Тютюн" той поставя съзнанието в основата на всички обяснения, които дава за творчеството си
Европейски по дух творец, Димитър Димов създава в творчеството си запомнящи се женски образи, в които търси и вижда не толкова национални черти, колкото универсални, трайни човешки драми. Един от тези образи е Ирина от романа "Тютюн".
В романа "Осъдени души" Димитър Димов поставя проблема за невъзможната любов – адски силната, безумно страстна и обсебваща любов на една жена, поставена в жесток, смъртен двубой с фанатизма на един монах, "напълно луд", на един облечен
Димитър Димов е един изключително оригинален творец. В своето творчество – и преди всичко в романите си – той съчетава задълбочения анализаторски подход на учения с богатото творческо въображение на художника...
През оригиналните по стил романи и драми на Димитър Димов преминава неумолимо едно критическо, разрушително начало, насочено срещу стария отмиращ свят....
Димитър Димов е автор с неоспоримо място в средното ни училище. "Тютюн", заедно с "Под игото" от Ив. Вазов и "Железният светилник" от Д. Талев, е "програмен" роман от десетилетия..