Една от вечните дилеми на човешкото съществуване е как да постигне баланс между материалното и духовното.Тази дилема може да бъде най-добре характеризиране с перифразираната симвролична реплика на Хамлет – "Да имаш или да бъдеш?"...

Алонсо Кихана, селски благородник на около петдесет години, поради това, че спи малко и се "тъпче" с рицарски романи, губи разсъдъка си и решава да стане странстващ рицар.

За Яворов обичаната жена е ангел, чистотата и невинността са доминиращи белези в нейния образ.

"’Ще бъдеш в бяло’’ е своеобразен монолог, изповед на най-стаени надежди. Но в този монолог е заложен и един неразгърнат диалог...

Яворовата представа за любовта като хармония и съзидателна сила е коментар, върху стихотворението "Ще бъдеш в бяло". Ясно е формулирана основната идея с приведени аргументи и цитати от произведението...

Желанието да бъдеш себе си и отговорността пред другия. Всеки човек всъщност е уникален сам по себе си, както на външен вид, така и по характер, начин на мислене ние се различаваме един от друг...

Яворовият лирически човек изживява сложно и противоречиво не само напрежението между себе си и света, не само конфликтите в собствената си душа...

“Да бъдеш или да не бъдеш?”- това е въпросът...

Проблемите на съвременния тийнеиджър са многобройни - отношенията с родителите, с приятелите, училището и техните изпитания там. Същевременно в тази възраст срещаш първата си любов, за пръв път трудът се увенчава с успех...

В творба като „Ще бъдеш в бяло” се утвърждава серафичния образ на жената-любима. Неговата идеализация прераства в пълно обожествяване-„като ангел”. Ето защо образът й губи пластически очертания, дематериализира се и създава усещане за безплътност.