Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света

Българският език на Иван Вазов е творба с висока художествена стойност, от която звучи силното му чувство на възхищение и преклонение към родния език.

Иван Вазов е от онова поколение, което е възпитано в духа на възрожденските идеали, за които са най-святи понятията: Родина, Свобода, Безкористност, Себеотрицание.

Жизнен и творчески път: "Отечество любезно, как хубаво си ти!", "Българският език"; Темата за родното и формирането на националния космос в поезията на Иван Вазов.

Анализ върху "Българският език" на Иван Вазов.

Богатството на живота е несправедливо поделена пита. Затова с право българският поет Христо Смирненски отправя укор към него...

Пейо Яворов живее във време на социална несправедливост, когато българският селянин е обречен на безкрайни мъки, глад и мизерия. Поетът искрено съчувства на селския човек и разкрива страданията му в стихотворенията си ``На нивата`` и ``Градушка``...

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Възрожденската епоха винаги поражда най– дълбоки мисли и чувства у Вазов. Последните робски години с бурните си събития, с борбите и героите вълнуват поета...

Одата "Българският език" е сред най-популярните творби на патриарха на българската литература Иван Вазов. Написано като отговор на обвиненията за грубост и немузикалност на родното слово...

Нападките срещу родното слово са реален повод за Вазов в творческата полемика да защити българския език.