Тези думи, записани от Ив. Шишманов, поетът изрича по повод на стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!”.

Ние хората общуваме помежду си, чрез думи. Още от ранна детска възраст децата се учат да говорят...

Първата строфа е подчинена на усещането за страдание, което предизвиква любовното чувство. Ключови думи тук са: душа, стон, смърт, ад и мъка...

В творбата си "Чичовци" Вазов засяга проблема за липсата на солидарност между хората, разделението по националния въпрос и разрива между думи и дела...

С първите си стъпки и първите думи, които изречем в опит да опишем заобикалящия ни свят, започваме своето така наречено индивидуално развитие...

Има думи по силни от вятъра, има неща по - скъпи и родни, но няма нищо по - ценно и няма да има от приятелите. Приятелите те са всичко за един човек............

Повярвали в правдата на Дон Кихот, понесени от вихъра на неговатa вяра в тържеството на доброто и справедливостта, ще вървим напред с думи, озарени от надежда в утрешния ден...

Отечество, татковина, родина – обзеха ли ви патриотичните чувства само с прочитането или изричането на тези думи? Да си признаем честно – едва ли. Защо? Отговора е колкото прост, толкова и сложен...

Кое остава в паметта ни? Кое избледнява и изчезва напълно? Едва ли има българин, който при споменаването на Паисий и "История славянобългарска", да не си спомни неговите думи: "О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин..

В "Псалом на поета" е използван един от традиционните литературни мотиви за раздялата с живота и смъртта, обикновено се казват последните думи, последните истини...