В преломни епохи усещането за значимост на събитията и за отговорност пред историята става особено осезателно. Тогава всеки миг е градене на бъдещето, всяка постъпка - изковаване на съдбата на поколенията...

Образът на родината в българската литература е вековно свързан с образа на народа, на обикновения човек и на драматичната му съдба. Поетичният свят на Никола Вапцаров е изключително противоречив и многообразен, динамичен и променящ се. Такова е...

Уникалното в творчеството на Вапцаров е това, че той пише за социалните борби, за равенството. Ако преди или малко след Освобождението, гневът е бил градивен...

Вярата у Вапцаров в силата на прогреса е вяра в човешкия разум и в онази необходимост, която свързва хората в труда от всички краища на земята...

Увод: в поезията си Никола Вапцаров води неспирен диалог със съвременната си действителност. Този диалог е ту нежен, ту остро драматичен, ту ироничен и мечтателен или пък съчетание на изповедност и непримиримост...

Вапцаров е последовател на Ботевата поетическа традиция. Понесен от бързия кипеж на историческото време, той се чувства частица не само от своя народ, а и от цялото онеправдано човечество...

Естествено е в бурни, екстатични моменти, когато човечеството се изправя пред тревожни проблеми, изкуството отново и отново да поставя въпроса за ценностите. "Моторни песни" на Вапцаров се ражда в барутната епоха....

За такъв голям поет, като Вапцаров поезията и борбата са лична съдба,негова духовна необходимост....

В първата строфа на стихотворението се говори за жестока битка,но не става ясно кои са участниците в нея.Анафората "Един...Един..." в пети и шести стих насочва към жестокостта на този двубой,чийто единствен изход е смъртта....

Eкзистенциалните проблеми в поезията на Вапцаров " Песен за човека " и " Писмо" Времето-най-добрия съдия отреди на Никола Вапцаров място сред най-големите поети на България. Неговата поезия е беседа, разговор за простата човешка драма