Търсената истина за живота в поезията на Никола Вапцаров е свързана вината с "една човешка драма", преживяна от лирическия герой и изповядана в стихове от поета. Гледните точки, художествените рекурси на възприятие и изображение са винаго две...

Философско – естетическият модел на Пенчо Славейков и неговата художествена проекция в творчеството му,изграждат представата за нов тип творец.На принципа на две вопхи той осъщест-вява едно кулурно мисионерство в стремежа си да приобщи националната...

В лириката на Дебелянов миналото има две страни според лирическия герой и той непрекъснато се люшка между тях. Двете лица на миналото са разработени в различни стихотворения. От една страна, то е светло, примамливо, предлагащо "пристан и заслон"

В един символистичен акт на общуване с Бога на върха на Синайската планина, Мой- сей получава две каменни плочи, върху които са написани скрижалите на завета, по-късно наречени Десет божи заповеди.

Стихотворението "Две хубави очи" е свидетелство за богатите изразни възможности на символистичната поетика, с което се превръща в емблематична творба в любовната лирика на Яворов...

Яворовото стихотворение "Две хубави очи" е едно от най-чувствените му произведения разкриващи истинската същност на любовта и образа на любимата.Творбата е посветена на любимата му Мина Тодорова....

Самотата е основният мотив в поезията на Яворов.В стихотворението "Две души " тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой ,оковава го в "двойният пламък" на душевният му конфликт." Две души " е творба за непрестаннот

Стихотворението "Две души" е представително за двойствеността на човека в поезията на Яворов. Текстът е изповед за нагласата на модерния човек да търси собствената си различност, за изгубената му или за осъзнатата му като невъзможна цялост...

С това кратко стихотворение завършва поетичната книга "Стихотворения" на Д. Дебелянов, издадена четири години след смъртта му (1920 г.) от приятелите на поета. Те поместват включените в нея поетически творби в своеобразната рамка на две "пе

Димчо Дебелянов е поет на тихата кротка печал, на носталгично призования стих, на спотаената болка от непостижимо щастие. Светла тъга струи от неговия поетичен свят, в който се открояват две елегии "Да се завърнеш в бащината къща"...