Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година. В действителност обаче „преработката” на романа „Тютюн” е по -скоро израз не на социалн

Себеразрушението на силната личност, устремена към егоистични цели, е обединителна тема на Димовата романистика. Неин централен герой е "осъдената душа"...

Откакто свят светува, всичко ново (колкото и рационално да е то) много трудно си пробива път. Особено яростна съпротива на това ново оказва възрастното поколение.

Човекът във времето, човекът през времето..... или човекът и времето – това е една от големиет теми в романа на Димитър Димов.

Тетралогията на Димитър Талев, включваща романите "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам", до голяма степен оправдава очакванията, отправени към един романов епос. Четирите п

Публикуван през 1719 г. "Робинзон Крузо" от Даниел Дефо е считан за първият реалистичен роман в английската литература...

А начините за изкупление са три: "изповед, добро дело или себенаказване (достигащо понякога себеунищожение)" (Киров 1988: 18). Как са осмислени и художествено превъплътени тези социалнопсихологически антропологизми в романа "Снаха"?

Добър пример за човек,запазил своите ценности е Дон Кихот от романа на Сервантес.

Романовият взрив на 50-те години е явление, което не може да бъде разглеждано вън от цялостния социо-културен контекст...

Като творец – изследовател на човешката душа, неговите романи очертават постепенното разширяване на обхвата на този проблем – Д. Димов върви от осъдените души до един цял осъден свят в романа "Тютюн"...