Това е трагичният вопъл на един самотник, чийто идеен свят е останал неразбран. Свят на рухнали мечти и изгубени блянове.Няма по-мъчително усещане за един млад човек от чувството за духовна самота.

Какво всъщност означава съвършенството?Хармония между душата и разума?Хармония на човека с природата с и останалите около него?Или уникални знания,които човек притежава и който биха направили умът му напълно съвършен?А може би всичко това заедно?

Атанас Далчев, творил през 20-те години на 20 век, следвоенен модернизъм, представя обществената действителност чрез етническите си възгледи - невъзможност на човека да бъде опознат интелектуално и самотата на прекалено интересуващия се човек...

Идеен вариант на урок по Литература за четвърти клас. Да се затвърди умението за възприемане, осмисляне и интерпретация. Да се усъвършенства четивната техника на учениците...

В историята на нашия народ учителят се е утвърдил като човек, от който се учат малки и големи. Професията "учител" е сред най-уважаваните професии във всички времена и навсякъде по света...

Всеки човек мечтае за много неща. Навсякъде по света се обсъжда свободата. Хората настояват за свобода от бедността и дискриминацията, желанието да се самоопределят, свобода на словото и живота им...

В стихотворението "На прощаване" Ботев изразява себе си чрез лирическия герой-бунтовник. Творбата представлява тежка емоционална изповед към най-близкия за него човек - майка му...

Презентацията е подготовка за час по "Диалогично прочити и критическо четене" за анализ на "Ветрената мелница" и съпоставката му с други произведения на основата на мотиви, прилики в героите и др....

Вълшебните народни приказки са любимо четиво на поколения деца, защото те носят очарованието на необикновеното и чудноватото. С тях човек се пренася в чудни и непознати страни, преживява необикновени приключения с приказните герои.

Прис¬трастието на Вапцаров към темата за голе¬мия „спор" между човека и времето, в ко¬ето той живее, определя позициите и личната ангажираност на участниците в проблемния диспут, интерпретиран със средствата на прекия диалог, в поемата „Песен за човека”: