Националната ни поезия в миналото има такива титани на революционната мисъл като Христо Ботев, такива могъщи епици като Иван Вазов, драматични лирици като П. К. Яворов...........

Методически план на глава 17 от "Под игото" на Иван Вазов....

В националната българска литература творчеството на Иван Вазов е емблема на ярка отговорнот към историческата памет на народа, в която с гордост и преклонение писателят вгражда събития и образи.

Иван Вазов - патриарх на българската литература - доклад за Иван Вазов и мястото и приносът му в българската литература.

Воден от любовта си към България, Вазов ú посвещава творчеството си. Поетът защитава ревностно всичко родно (народ, история, природа, език) от неоснователните обвинения на хулителите му...

През 80-те години на ХІХ в. Вазов създава няколко прозаични творби, изобразяващи предосвобожденската действителност - мемоарът "Неотдавна", разказът "Хаджи Ахил", повестите - "Немили-недраги", "Чичовци". Това са оп

За Иван Вазов българският език събира в едно: род, родина, земя, хора, история и традиции. За него той е красота – "хубав, звучен и богат". Никой друг наш поет не го е обичал тъй дълбоко, нито пък го е възпявал в такъв чист патриотичен възторг..

Иван Вазов, авторът на повестта "Чичовци", общо признат за духовен водач на нацията, народен трибун, вдъхновител и пророк за своето време, днес възприемаме като великан на възрожденската и следосвобожденската епохи...

Събитията след погрома дават възможност на вазов за моралистична рефлексия над различните поведения - може би най-голяма е горчивината в прочутата фраза - "времената бяха настанали такива, щото юрдановците бяха прави и фратювците бяха честни"...

Вазов е болезнено чувствителен към всичко, свързано с национално-историческата ни памет и с опазване на родовото ни самосъзнание...