Интимно-любовната лирика на Пейо Яворов е сред най-хубавото в нашата поезия, а в жизнения и творческия път на нейния автор тя е и знак за връщане към живота и към неговото осмисляне.

В повестта "Преди да се родя" авторът Ивайло Петров връща читателя към своето собствено минало. Той решава да разкаже за събитията преди своето раждане по много особен начин – говори сякаш е бил свидетел на всички тези случки.

"Дервишово семе" на Николай Хайтов е една въвеждаща творба в българската литература,в която се сблъскват законите на рода и тези на любовта.

Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което владее атмосфера на строг ред и патриархалност, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивост към възрожденските просветителски и патриотични настроения.

"И ако си представя,че животът е океан,в който вълните блъскат лодката на моя живот,накланят я ту към радостта и успеха,ту към разочарованията и изпитанията аз ще търся в края на своето пътуване тихо пристанище,уютно пристанище,където да се подслоня-

Мъртви са душите, неузнали Словото. Празен ще е пътят, неводещ към Бога. Човек се ражда два пъти, защото той е изграден от два неразривно свързани елемента - плът и дух.

В стихотворението на Атанас Далчев основно чувство е любовта към родината. Но тя е различно чувство от онова във възрожденските и Вазовите творби...

Яворов притежава изострена емоционалност и сетивност към човека и средата. Склонността към усамотяване и самовглабяване, позволяват на поета да търси смисъла на живота и смъртта, мотивите за които са пренесени в част от творчеството му...

Темата за човешкия устрем към свободата, за жизнената необходимост от нея може да бъде интерпретирана не само в контекста на национален героизъм и само жертвено поведение.

В "До моето първо либе" лирическият герой жертва любовта към жената в името на любовта си към народа. Дочул "плач народен", свободата – национална и социална,се превръща в приоритет и служенето изпълва битието му....