Димчо Дебелянов- "Скрити вопли" и "Помниш ли, помниш ли" Човекът между спомена, мечтата и реалността...

Стихотворението е лирично-драматична изповед,огледален поетичен образ на една обладана от полюсни противоречия личност. Изградена в редуването на контрасти,творбата разкрива специфичен дуализъм в единството на дух,битие и поезия...

Неочакван по размерите си катаклизъм в сферата на хуманността и раздяла с много илюзии е Първата световна война, в която пада убит като ротен командир Д.Дебелянов- български поет символист...

„Ненужните” вече, „с кръв опръскани писма”; „кой е той”; „клета майчина ръка” — това са фрагментите, намекващи всъщност единственото важно у мъртвия „враг” — неговата участ на човек.

Символизмът, водещо художествено направление в българската поезия в нача¬лото на XX век, намира в елегиите на Дим¬чо Дебелянов най-изтънчен лаконичен из¬раз.

Димчо Дебелянов е самотник и страдалец. До края на дните си той остава неразбран от околните...

Краткият живот на Димчо Дебелянов минава под знака на непостигнатия блян. Чувствителната „разнолика, нестройна душа” на поета се стреми да докосне щастието, споделеното приятелство и пламенната любов. Но разочарованието и самотата го тласкат назад към све

Всяка раздяла е много или малко болезнена. Тя изпълва с празнота и носталгия човешката душа, затова и завръщането към миналото е толкова желано...

Някаква зловеща прокоба тегне над най-големите български поети. Точно когато са навлезли в най-зрялата си поетическа възраст, повечето от тях биват убивани или умират. Билото на българската поезия се крепи на имената на Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Де

Стихът за него е жизнена необходимост, единствен език на душата и с този език той излива своето рядко изобилие от чувство и настроение.