Както си седях на сянка отпред пред кафенето видях ,че идва един дрипав човек,нито селянин ,нито гражданин. Човекът беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано...
Всички познаваха Павле от Хисаря, обичаха го. Той срещаше гостите до южната врата на крепостния зид с весели смешки, с радостни поздравления и с подскачания. Той ги веселеше, както си знаеше и хората му даваха бакшиши...
Беше 20 февруари.Студените зимни ветрове духаха безжалостно. Дебел пласт лед покриваше величествения Дунав. Вместо параходите и лодките, които кръстосваха по реката,сега пътници безстрашливо преминаваха през вкаменените и и безчувствени гърди....