Корените на темата за човека-машина в българската литература могат да се търсят още при експресионизма. Едвин Сугарев в "Българският експресионизъм"3 изтъква деперсонализацията като един от характерните белези на експресионистичната проза, поява

Литературноинтерпретативно съчинение за борбата между доброто и злото в разказа на Николай Хайтов "Дервишово семе".

В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.

Всеки млад човек, опознавайки живота, навлиза в него с много въпроси и очаквания.

Със сборника си "Диви разкази", който се нарежда сред най-големите художествени произведения, Николай Хайтов се откроява в съвременната българска литература, като оригинален писател, заселил сбезсмъртни художествени образи интересния и забележит

Романовият взрив на 50-те години е явление, което не може да бъде разглеждано вън от цялостния социо-културен контекст...

Веднъж го срещнах просто така. Не бе случайна среща, но не бе и очаквана. Не и точно в този ден. Навярно дълбоко в себе си винага бях предчувствала вълнението на този миг.

Казано с думите на Чехов, всички те са вечните, едни и същи хора в калъф - само майсторите на калъфа се менят поетапно. Потръпвам от погнуса, когато се позная мимоходом в тях - предпочитам негър в Алабама да съм.

Доброто и злото, красивото и грозното, животът и смъртта съпътстват човека през цялото му съществуване. Воден от тази общочовешка истина, Елин Пелин рисува в своите разкази ежедневието на българския селянин с неговите тревоги, грехове и престъпления...

Йордан Радичков поставя важния въпрос за човека и обществото в своя магически разказ "Нежната спирала", публикуван в сборник-разкази с едноименно заглавие. Авторът предупреждава, че е нарушено общуването между природата и човека...