Нравствена деформация на духовните ценности и човека с маска като типичен продукт на времето, характеризиращо се с бързи промени по посока на бездуховност и дехуманицазия – това е разказът "Дамата с рентгеновите очи”...

В "История славянобългарска" Паисий се опитва със силните си думи да събуди заспалия български народ. Този народ, който е забравил езика си, вярата си, славата си, традициите си...

"Името ми е Васил, от Карлово съм... Занятието ми е да облекчавам съдбата на българите и аз обикалях, за да им давам вяра и упование в бъдещето..." Дяконът е минал и оттук. Гениален ум. Искрена любов към хората...

Да започнем с това, че времето е в нас и ние сме във времето...

Най-напред чета и търся отговор на въпроса: „Трябваше ли да съжаляваме, че в нашите гори няма зелено дърво?"

Да обичаш и да бъдеш обичан – не е ли това най-голямото щастие?

Любовта е била и винаги ще продължава да бъде най-силната стихия. Тя е болка и радост, далечна и близка, отровна и сладка.

...Любовта няма граници,тя не подбира.Кара човека да върши понякога забавни глупости...

Какво е любовта? Една капка на наслада във вечността. Тя ни завладява, и разумът ни вече не помага...

Колкото и тъжен, мрачен и зловещ да е светът, болката винаги може да бъде смекчена от любовта между хората.Обич има в детската усмивка, във благата дума, във бащината ласка, в майчината милувка.