Противоречията и жестокостта на времето, както и на нещастната съдба на две военни поколения обикновени българи, са в центъра на изображението в повестта...

В повестта “Крадецът на праскови” Емилиян Станев разказва за една възвишена и свята, но невъзможна любов, която преобръща живота на героите и ги кара да забравят за заобикалящия ги свят...

Едно от най-големие постижения на съвременната литература- “ Крадецът на праскови” е най- известната творба на Емилиян Станев. Писана в следвоенните години на страдание и смърт, тя разказва за събитията след Първата и Втората световна война....

Повестта “Крадецът на праскови” на Емилиян Станев е разказ за една обречена любов сред ужаса и страданието на военното време....

Повестта на Емилян Станев "Крадецът на праскови" е истински шедьовър на българската художествена проза. Сюжетът й е от първата световна война...

За хилядите обикновени хора войната винаги е била обществено, социално и нравствено зло. По своя характер тя рязко се противопоставя на общочовешките ценности – свобода, доброта, щастие и любов. Войната е надвиснала над живота...

Авторът привлича нашето внимание към героинята, най-напред чрез физическия й портрет, представен през погледа на младия разказвач...

Да погледнем резултатите от петгодишната опустошителна за живота война в живота на всички – руини и пустота, неслучили се патриотични идеали, безсмислени жертви, морален упадък, нищета и помръкнал стопански живот...

Кръговата композиция на повестта (войната обгражда разказа) внушава, че човешкото битие между Сътворението и Апокалипсиса е част от една тайна, която остава завинаги скрита.

Емилиян Станев реализира най-щедро богатствата на белетристичния си талант в повестта „Крадецът на праскови"- една от най-значителните български повести.