“По жицата” е разказ за страданието и състраданието, за неугасващата човешка вяра в доброто, в спасението, в изцелението. В този смисъл това е разказ ...

Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота

Така се сменят мракът и светлината,това е редът-изначален и безкраен. А редът е добро.

Можем да обобщим, че нормативността на Героя е отвъд доброто и злото. Той е над правилото на всекидневието, над морала на обикновения човек.

Още от малки, ние взимаме пример от нашите родители, роднини и приятели. Учим се да различаваме злото от доброто, учим се да се борим за мечтите си, учим се да бъдем добри хора....

Стремяли към съвършенство. Защото съвършенството е идеал. А всеки едни от нас има своя идеал, към който се стреми. Свързва се с красивото и доброто...

В приказките има чудеса. Понякога в тях се ражда злото. Но в мъдрата им красота, побеждава винаги доброто

Вярата, надеждата и любовта са три много силни чувства. Човек ги изпитва при различни поводи, но те винаги за признак на доброто в него...

Използвани са много символи и алегории – съзнателно търсена неяснота от Данте, характерна за средновековната литература, средновековен модел на изобразяване. Данте е дуалист – вярва във вечната борба между доброто и злото...

Детската литература е един необятен свят, изпълнен с красиви принцове и принцеси, приказни говорещи животни, вълшебни замъци, велики чудеса и най-важното - вяра в доброто...