Художественият свят на Йордан Йовков е изграден върху човеколюбивото схващане за изначалничния характер на доброто...

„Последна радост" е известна творба на Йордан Йовков. Привидно прозрачна с внушенията си - протест срешу войната и зов за човеколюбие, доловени при появата й, тя издържа прочита на новите поколения не само като част от нашата културна памет...

Не само в живота, но и в литературата има очевидни неща. Сред тях е красотата на Йовковия свят...

В разказа си „ По жицата” Йордан Йовков отразява някогашния тежък и страдалчески живот на хората от българското село . Същевременно ни убеждава, че въпреки теглото и несгодите неговите герои не са угасили у себе си порива към доброто , благородното...

В цялото си творчество Йордан Йовков интерпретира голямата и вечна тема за човешката красота, за духовния свят на личността, търси универсалните и непреходни ценности на битието...

Йовковите жени напр., които дори когато са греховни, са носителки на градивното, на облагородяващото начало. Най-очебийният пример – Албена. Те живеят в лоното на природното и патриархалното...

Големият български писател Йордан Йовков е роден в планинското село Жеравна, а е отрасъл и прекарал най-хубавите си младежки години в Добруджа, където е учителствал.

Значение на основните факти от жизнения и творческия път на писателя: детство в Жеравна, учение в София, учителство в Добруджа, участие във войните, пребиваване в Румъния

Още с първото изречение авторът подготвя за несретата на героя: „Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току тъй, а го гони някаква беда.”

Има писатели, на които не приляга никаква мярка за значимост. Един от тях е Йордан Йовков. От творбите му ни грабва вълнението от националното величие на писателя, завладяват ни неговите пленителни образи, изваяни със спокойна епическа красота.