"Новото нахълтва като варварин в страната на старите господари и катурва техните идоли, руши храмовете на тяхната красота. Новото носи нова красота. Иначе то не би било ново." По този начин Гео Милев описва литературното направление на експресио

Реализъм: Началото на XIX – края на XX век; Идеи: личността е продукт на своята социална среда; все по осъзнат стремеж, изкуството да отразява обществените процеси и развитие; натурализъм; човекът като психологически обект; занимава се със социалните..

Йордан Йовков - какво може да се каже за този велик българин - един рядък хуманист, един изключителен талант.Вечен като своите разкази...

За съжаление и днес има много такива хора. Това е човекът на спирката, който чопли семки. Тийнейджърът, който драска по хорските врати.

Две есета на тема древногръцка литература - "Човекът в миналото и днес – многоликата му и противоречива същност" и "Героите в древногръцката литература и героите днес".

Корените на темата за човека-машина в българската литература могат да се търсят още при експресионизма. Едвин Сугарев в "Българският експресионизъм"3 изтъква деперсонализацията като един от характерните белези на експресионистичната проза, поява

Литературноинтерпретативно съчинение за борбата между доброто и злото в разказа на Николай Хайтов "Дервишово семе".

В началото на своя творчески път, под влияние на народническите си настроения, Яворов създава стихотворения предимно със социална насоченост. Ранните му творби обективират света в неговите национални, обществени и битови измерения.

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество, имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Всеки млад човек, опознавайки живота, навлиза в него с много въпроси и очаквания.