В разказа си "По жицата", Йордан Йовков разкрива красивата душа на един от своите герои – Петър Моканина. Чрез своите благородни постъпки той помага на едно изпаднало в отчаяние семейство да поеме по пътя на надеждата и вярата...
Разбирайки за нещастието, сполетяло Гунчовото семейство, Петър Моканина става съпричастен към мъката на тези изстрадали хора. Трогнат от вярата в чудото на бялата лястовица на болната Нонка, той съвсем импулсивно изрича една лъжа...
Още с първото изречение авторът подготвя за несретата на героя: „Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току тъй, а го гони някаква беда.”
Способността да се разбира скритото в човешката душа е това нравствено богатство,с което природата е надарила Йовковия герой Петър Моканина от разказа „По жицата”.
Според литературния критик Петър Пондев: „Когато Елин Пелин изобразява труда на селянина, ние имаме чувството, че писателят ни въвежда в светилището на живота – там, където човек с...