Есе върху "Жена" от Елисавета Багряна Болка...Тя разкъсва усещането за действителност, взривява миговете, рисуващи пътечката на твоето днес. Но е истинска, често единствен знак, че съществуваш...

Да живеем и да се учим с любов. Да се научим да преработваме омразата в любов, защото светът на любовта е свят на светлина и познание...

Човек преживява и радости, и несполуки, ако има с кого да сподели радостта си, тя ще бъди двойна, а мъката ти ще намалее.

Къде се крие любовта в нас? Умеем ли да обгръщаме с нея своите близки?

Първо да си помислим всички заедно сляп ли е света или всевиждащ.Същия този свят който дълги години ни държи на гърба си и трае цялата човешка глупост, същия този свят , който ни осигурява...

Литературно есе по цикъла на Елин Пелин "Под манастирската лоза"

Едно есе за Иван Вазов,свързано с неговия творчески път и неговите произведения.

Трудно е да бъдеш бял гълъб сред черни врани. Но аз избирам да бъда такъв бял гълъб,избирам да бъда далеч от пороците, които те правят зависим, които те приковават към себе си с тежки вериги.

Думата есе е френска по произход (фр. essai - опит); по етимология се свързва с глагола essayer - опитвам, изпробвам, претеглям...

Книгата е най-голямото богатство.На това се учим от малки. Да обичаме книгите и да сме богати. Духовно богати. Да сме прочели и съхранили родовата памет, всичко българско и родно.