Елисавета Багряна е сред творците, чиито битие и поетическа диря се съприкосновяват съдбовно с нашия град. Но волният дух на непокорната скитница прелетя над преградите на средата и утвърдените художествени измерения и се устреми към неизследвани...

Анализът на езика на тялото в "Бай Ганьо" насочва не само към една по-специфична проблематика на творбата (аспектите на ефективното общуване), но и може да даде известно обяснение за някои качества на героя...

Бай Ганьо е представител на сложно и особено време – 90-те години а хіх век. Време, в което всичко се развива с много бързи темпове, в което българският народ се отърсва от робската си психика и ориенталско минало и насочва погледа си към света....

Простак, грубиян, мерзавец. Така реагират жените на проявеното към тях внимание с глас, в който се чете пресилено възмущение. Пресилено, защото на тях всъщност им харесва. Тези гневни думи обаче рядко са убедителни без обичайната плесница...

Когато Алеко Константинов пише своята книга "Бай Ганьо" в българското общество освободено от турско робство настъпват промени. Ако в условията на робство най – големите ценности са били трудът, уважението към традициите...

Вече повече от век Алековият герой е синоним на липсата на културни навици, на стремежа към лесна печалба, на войнстващото нахалство и арогантност...

Богатството на живота е несправедливо поделена пита. Затова с право българският поет Христо Смирненски отправя укор към него...

Елисавета Багряна пресъздава в стихотворението "вечната” образа на жената – създаваща и съхраняваща тайнството на живота. Заглавието отвежда към мотива за прераждането на човешката същност, за унаследяването на родовата памет...

... романът на Сервантес "Дон Кихот де ла Манча" . Интересът към тази творба продължава и до днес от самото и създаване и това което читателите си задават за цел е да проникнат по надълбоко в мисленето на Сервантес и в разума на безумният му гер

„Беседа против богомилите“ e полемично произведение на старобългарскат литература и пренадлежи към ораторската проза, чийто автор е Презвитер Козма, църковен писател, приближен на цар Петър I..Старобългарският писател и .......