Времето е най-жестокият и неумолим съдник на човешките дела във всички измерения на чудото, наречено живот. То произнася и изпълнява сурови присъди, подлага на забрава незаслужени триумфи.

Валери Петров е един от най-обичаните и популярните съвременни поети и драматурзи. Стиховете му са сюжетни, изпълнени с конкретни детайли и със завладяваща артистична атмосфера.

Първата тетрадка с карирани листове (Тетрадка по смятане) съдържа най-ранните ръкописи на Вапцаров - 14 завършени и 2 незавършени стихотворения от периода 1926-1927 г.

До Чикаго и назад" е една от най-забележителните творби в българската литература. „Хвъркатите бележки“ на Алеко Константинов се превръщат в пътепис, след като писателят се завръща в родината си през 1893 г.

Най-напред чета и търся отговор на въпроса: „Трябваше ли да съжаляваме, че в нашите гори няма зелено дърво?"

С името на древногръцкия писател Езоп - изкусен разказвач от VI в. пр. Хр., се свързва появата на баснята - един от най-старите жанрове в словесното изкуство. От майсторството на Езоп се учат Лафонтен, Крилов, Славейков и Михайловски.

Най-ранните литературни усилия на жени в българската литература се появяват в публичното пространство около средата на ХІХ в. Първите женски прояви са в областта на превода.

Може да се каже, че духовното развитие на нашия народ преди епохата на Възраждането най-добре е представено в неговите поетически творения, в многобройните и разнообразни народни песни, легенди, приказки и пословици.

Всички хора се стремят да бъдат свободни в най-различни аспекти, като в любовта, в семейството, в работата, което опира до самостоятелните избори и независимостта на личността...

Жената винаги е присъствала в историята. Още от най-ранен период тя е стояла до мъжа и го е подкрепяла. Тя е била негова утеха след тежка битка, негова опора, когато е трябвало да взима трудни решения, негова спътница през тежкия му живот...