Стихосбирката "Вечната и святата"(1927г.)представя за първи път в българската литература интимните преживявания, мислите и чувствата на жената-майка, съпруга и любима. В една странна хармония се съчетават стихията на любовта с тъгата по изминали

Поезията на Пейо Яворов е израз на напрегнато и драматично творческо търсене на истината за човека. Тя разкрива екзистенциалния възглед за противоречивата и сложна участ на човека и битието и така изразява драмата на модерната душа...

Любовта в творчеството на Яворов често носи и страдание за лирическия "аз" , но той копнее, опиянява се от това страдание, защото неговата поривност е най-чистата и дълбока...

Обича ме…не ме обича. И една маргаритка! Кой ли не е броил, вярвал, надявал, късайки малките листенца на изящното, нежно цвете. Кой ли не е усещал аромата и вкуса на любовта...

Широко разпространено е убеждението, че любовта ни прави слепи за истината, че докато обичаме един човек, ние сме като заслепени и не виждаме какъв е в действителност.

Никога не е късно да срещнеш любовта, стига да запазиш искрата на надеждата.

Да създаваме блага; да изграждаме своята личност, да обичаме красивото, да се противопоставяме на грозното, да вярваме в победата на човешкия дух, да живеем с Надеждата, Любовта ... и още ... и още ...

Защото любовта е силна като смъртта, променя живота ти и те пренася в един по-хубав свят, свят изпълнен със силни чувства и усещания....

В разказа авторът ни показва драматичната съдба на своите герои, трагичната участ на човека, объркан между своя дълг и чувствата си.Една чиста и красива любов се превръща в омраза и жажда за отмъщение над този, който е причинил болка от изгубеното...

Идеалът за доброто и красивото,жаждата за нежност и топлота са заложени у всеки човек и осмислят живота му, а мечтата е изход от еднообразието,извор на надежда и вяра,които крепят човека и му помагат да живее по-леко....