Корените на темата за човека-машина в българската литература могат да се търсят още при експресионизма. Едвин Сугарев в "Българският експресионизъм"3 изтъква деперсонализацията като един от характерните белези на експресионистичната проза, поява

Страданието е силно чувство, което преобръща целия духовен свят на човека. Когато то е породено от социалното положение, когато оцеляването е борба, твърде трудна за водене, когато нищетата отнема последните искри радост от детските очи, то представлява

Стихотворението "Песен за човека" от Никола Вапцаров излиза в сборника "Моторни песни" през 1940 г. Самата творба е полемика на тема "Човекът в новото време". Авторът умело показва, че човек може да се "прероди" дух

Стиховете във "Вечната и святата" са една слънчева среща между човека и света. Две основни състояния на човек, заключен зад три врати, зад прозорец с решетки и душа, чиято вътрешна стихия е слънцето и просторът...

Поемата "Песен за човека" отзвучава като финал на едноименния първи цикъл творби от стихосбирката "Моторни песни"...

Животът, смъртта и бъдещето в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

В творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е свързана с човечност и красота в конкретно - историческото и непреходното, в националното и общочовешкото...

Интерпретацията на проблема за съдбата на човека и мястото му в историческото развитие е един от основните мотиви в бълтарската литература от втората половина на двадесети век.

"Произведението трябва да трогне човека-казва Елин Пелин – художествената литература няма въздействие, ако не предизвика определени чувства...

Яворов притежава изострена емоционалност и сетивност към човека и средата. Склонността към усамотяване и самовглабяване, позволяват на поета да търси смисъла на живота и смъртта, мотивите за които са пренесени в част от творчеството му...