Търсеният пристан на родния дом в "Да се завърнеш" на Димчо Дебелянов.

Литературноинтерпретативно съчинение върху "Дервишово семе" от Николай Хайтов, "Преди да се родя" от Ивайло Петров, "Да се завърнеш..." от Димчо Дебелянов и "Потомка"от Елисавета Багряна.

Дебеляновите носталгични настроения "просветляват" духа на лирическия герой в изплъзващия се, "гаснещ" миг на спомена. В неговото съзерцателно пространство е затаена тъгата по "бащината къща" ("Да се завърнеш").

Димчо Дебелянов пише елегията "Скрити вопли"през 1912г., четири години преди смъртта си и непосредствено след смъртта на майка си. Написана преди около 80 години елегията звучи много съвременно. Има нещо вечно в носталгията по "бащината к

Християнска трактовка на известното Дебеляново стихотворение "Скрити вопли" – 80 години от кончината на поета Димчо Дебелянов (1916-1996).

Той нямаше нито една опорна точка в действителния свят, в който се чувствуваше отхвърлен, почти парий сред едно гъмжило от лилипути, когато е повече от ясно, че беше духовен аристократ, един непризнат княз...

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от пробле-мите си сред втоплината и уюта на родния дом...

Художествените образи на рода и реалната действителност изгражда поетичното действие в стихотворенията "Скрити вопли" и "Помниш ли, помниш ли…" на Димчо Дебелянов. Родното е описано с възможно...

Основен мотив в Дебеляновата поезия е мотивът за страданието, родено от разминаването между стремежа към щастие и неговата измамност, между стремежа към бленуваното идеално битие на духа и несъвършенството на човешката природа.

Сигурно са малко тези, които знаят, че елегията на Димчо Дебелянов "Да се завърнеш в бащината къща" е написана непосредствено след смъртта на неговата майка. Самият текст не дава основания на читателя да се досети. Стиховете сякаш ...