Релацията "Човек - град" е проблемно ядро в поезията на Смирненски. Двата образа имат двумерен идеен строеж. В социалните му елегии човекът е разкрит като жертва на несправедливата действителност, а градът – като вместилище на злото...

Не са единични примерите от българската история, в които народът е подлаган на небивали страдание и несправедливост...

Човкът - жертва и месия в лириката на Смирненси. Христо Смирненски живее и твори в епоха на големи социални и политически противоречия. Своеобразно за неговата поезия е съчетаването на типично символистичното звучене...

Творецът Смирненски е не само свидетел на духовната драма на човека, тя преминава през сърцето му, опознало отблизо бедността на крайния квартал, лицето на глада и още по-страшния лик на духовната нищета. В поезията си той сътворява не...

Стихотворението на Лилиев се е озаглавено и това е обичйна практика в поезията. Липсата а заглавие е знаково явление - отказът за пряко назваване е красторечив поетически жест, който предполага осмислянето на творбата като част от поетичното наследство...

Литературно- интерпретативно съчинение върху произведението на Шекспир "Хамлет"...

Tрагедиите не се създават непрекъснато в литературният процес. Има цели епохи, лишени от съзнание за трагичното.

Смирненски не предлага никакъв път, спасяващ човека от града. Стихотворението започва с гробница и завършва с кал. Всичко това ни кара да бъдем също ням свидетел на безизходицата, да гледаме през мътния прозорец угасващите животи на всички образи...

Образът на Града и социалните контрасти в обществото са основни акценти в творчеството на Христо Смирненски. В творбите си поетът ясно заявява хуманните си позиции. Поемата "Зимни вечери" е наситена с много болка и страдание...

Тема за "Човекът в поезията на Смирненски".