Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...

Разказва се за любовта, пламнала по време на Първата Световна война м/у Елисавета и Иво Обретеновеч.

Лирическата героиня на Багряна: заявява своето ново разбиране , за женската съдба , настоява за равноправие , за собствен избор в любовта , за свой път дори с цената на болката...

Елисавета Багряна успява да наложи образа на жената – освободена от патриархалните норми, търсеща свободата, способна да изрази себе си и да наложи своя образ като силен и равноправен...

Представя интересна гледна точка за интерпретация на стихотворението "Ръцете" на Елисавета Багряна...

Елисавета Багряна влиза в литературния живот през двайсетте година на миналия век с овации и признание като равна в една територия,запазена дотогава само за мъжете...

Образът на жената в стихотворението "Потомка"...

Стихийната жизненост, която неудържимо блика от стихотворението "Амазонка", е една от най-специфичните черти на твореца и човека Багряна. Лириката й е глас на младостта, на самочувствието, на жаждата за живот и увереност...

Поезията на Елисавета Багряна навлиза в българската литература, търсейки нови духовни пространства за човека, като чрез своите стихосбирки утвърждава вечния порив към свобода, непокорство,стремеж към непостижиното и далечното.

Есе по Литература върху Елисавета Багряна