Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта. В Далчевата поезия не намират място вярата, надеждата и любовта. Светът е неуютен. Злото в него е победило доброто...

Стихотворението на Атанас Далчев “ Прозорец “, писано през 1925г., определя не само семантичната и философска насоченост на излязлата през 1926г. стихосбирка с едноименно заглавие, но и открива за българската поезия екзистенциалните стойности на завърнали

Смирненски не предлага никакъв път, спасяващ човека от града. Стихотворението започва с гробница и завършва с кал. Всичко това ни кара да бъдем също ням свидетел на безизходицата, да гледаме през мътния прозорец угасващите животи на всички образи...

Изучаването на чужди езици ни дава възможност да общуваме с хора от други страни, да се запознаем с тяхната култура и обичаи. Да научим за техните интереси и начин на живот и да създадем нови приятелства....