Със своята тема и идейно-художествена насоченост поемата „Градушка" не е нещо необикновено за една национална литература, в която селската тематика и страстната

Лайтмотивът на творбата е "вечното зло" , което тегне върху съдбата на селяка. Злото тук е природна стихия - градушката , която безпощадно унищожава труда и надеждата на селянина. Градушката се превръща в един обобщаващ символ на човешката траг

Интересът на Яворов към съдбата на обикновения човек в неговото ежедневно битие е продиктуван от хуманизма и изострената душевна чувствителност.

На двадесет и две години Яворов е вече поет - вълшебник: неговото слово е богато надарено с музикално - мелодични и изобразителни възможности. Творецът на „Градушка" е не само вдъхновен поет, но и майстор - художник.

Тема и идея- Разгръща темата за страданието в битието на селянина и извежда идеята за обречеността на човека, подвластен на неведоми ирационални сили,обобщени във финала като "вечното зло"...

Творбата е шедьовърът на Яворовата социална поезия. Вечното "зло", тегнещо над селяка е обективирано в природната стихия помела безпощадно и труд, и плаха надежда. Градушката е обобщен символ на драмата на човешката екзистенция на трагичната...

Пейо Яворов живее във време на социална несправедливост, когато българският селянин е обречен на безкрайни мъки, глад и мизерия. Поетът искрено съчувства на селския човек и разкрива страданията му в стихотворенията си ``На нивата`` и ``Градушка``...

Стихотворението "Градушка" е шедиовър на Явороеата сациална поезия.Защото е представено като природна стихия която безпощадно унищожава плодовете на човешкия труд и неговата плаха надежда.

Лирическата поема "Градушка" е стегната в железния пръстен на обречеността - не само смислово и емоционално, но и композиционно. Тя започва с описание на селските злочестини

Поемата "Градушка" е една от най-значителните творби на П.Яворов.Нейната художествена стойност произтича от сполучливото свързване на природното бедствие с трагедията на бедното селячество.Този вълнуващ текст е пропит с ярък хуманизъм...