В битовата поема "Ралица" с психологическа дълбочина Пенчо Славейков интерпретира мотива за надмогването на страданието чрез силата на несломимия човешки дух.
Поемата "Ралица" на Пенчо Славейков е благотворна среща на същностни традиционни принципи и идеите на индивидуализма. Тя изразява отношението на поета към типологични за българския етнос представи, вярвания, ритуали, към народнопесенната поетика
Поемата "Ралица" на Пенчо Славейков е всичко друго, но не и наивно-сантиментална творба със съзерцателна отвлеченост, която представя безметежна любов. Макар да проявява близост с народо-песенното начало, творбата разкрива "модерната"
Фолклорното и модерното в поемата "Ралица" (Интерпретативно съчинение) Роден през 1866г., Пенчо Славейков пише в края на ХIХ и началото на ХХ век – в период на преход и изпитание за националните идеали и нравствените ценности...
Новаторството на Пенчо Славейков е проявено още в самия избор на заглавие. Заглавието е лаконично, изразително и конкретизиращо. "Ралица" е име, което звучи изключително женствено и рядко се употребява във фолклорния именник.
В поемите "Ралица" и "Cis moll" Славейков въплъщава проблема за силата на човешкия дух в надмогване на страданието.Утвърждава страданието като стожер на живота и поставя идеята за силата на всемогъщия човешки дух.......