Можем да обобщим, че нормативността на Героя е отвъд доброто и злото. Той е над правилото на всекидневието, над морала на обикновения човек.

Разказът „Шибил” (Първи по ред от сб. „Старопланински легенди”) внушава идеята за силата на онази изключителна омая.....

Всеки е сам в собствения си свят от егоизъм. Човек е устроен така, че по принцип вижда само на повърхността.

Елегията “Майце си” носи белезите на съкровената изповед пред най-близкия човек на героя.

Яворовият лирически човек е раздвоен от парадоксалноста на любовното желание........

Кое е по-силно Действителността е по-силна от измислицата?Въпросът е малко странен,защото нали човек първо........

Няма нищо по-трагично и пагубно за душата от човек да се затвори в себе си............

В поемата си "Илиада", древногръцкия поет Омир създава цяла плеада от образи, които въплъщават идеала за човека и героя в древността...........

Красотата е нещо, изискващо се от всеки човек. В разказа „Дамата с ренгеновите очи” Светослав Минков, разкривайки материалното и фалша..................

Разказът започва с ретроспекция, като се показва градът след войната. Люцкан също е споменат. Утвърждава се идеята за преходния човек и непреходната човечност. Тези неща се превръщат в нравствена памет.........