Поезията на Никола Вапцаров е естетически феномен, който пренася посланията на една драматична епоха. Връзката с традицията е необичайна, тъй като се осъществява чрез множество скрити диалози с най-съществените художествени концепции, изградени от българс

Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята. Но той е далеч от пренебрегването на масите; от възгордялата се егоцентрична себичност на символистите. В произведения като “Доклад”, “Горки”, “Пушкин”, “История”,

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация. С

Прозрял суровия лик на живота и пагубното му въздействие върху човешката душевност, Вапцаров още по-силно вярва в неговото преобразяване...

Лирическата поема "Песен за човека" е едно от най-известните произведения на Никола Вапцаров. Проблемът, който тя поставя за това какъв е съвременният човек, продължава да ни вълнува, а това прави творбата актуална и днес.

Диалогът - художествено средство на поетичния спор в "Песен за човека" на Никола Вапцаров.

"Песен", "Доклад", "Думи", "Майка"- Никола Вапцаров.

Стихотворението "Писмо", макар и първоначално отпечатано във в. "Сирена", намира своето полагаемо място в единствената стихосбирка, която Никола Вапцаров издава през живота си - "Моторни песни"...

Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в стихотворението си "История" дава образа на живота, лишен от маска-това е суровият, нелицеприятен живот, макар и истински...

Поезията на Никола Вапцаров е интересно явление в националната ни културна история.