Елисавета Багряна (Елисавета Любомирова Белчева) се налага в
българския литературен живот през 20-те години на XX век. Първата и книга – "Вечната и святата"...
Характерно за Яворовата поезия е, че тя е поезия на напрегнатото и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойствието, на подчертания афинитет към философската проблематика....
Смъртта като антипод на живота е екзистенциално понятие, означаващо край на човешкото битие. Но безсмъртието на душата е във вечната слава в паметта на живите. Естествено е тези две понятия да са основополагащи в борческо – революционната поезия......
Използвани са много символи и алегории – съзнателно търсена неяснота от Данте, характерна за средновековната литература, средновековен модел на изобразяване. Данте е дуалист – вярва във вечната борба между доброто и злото...
Поезията на Багряна се вписва в обновителния дух на двайсетте години на XX век със стремежа към предметност, сетивност и към промяна на стереотипите. Тази поезия е провокативна и смела, тя изгражда нов образ на жената, която иска да изяви себе си, която и