Ех,живот! Радваш се, живееш...................................

Доброто се определя много трудно. Доброто за един не винаги е добро за друг. Да си добър означава да си справедлив, честен, коректен в отношенията си с околните, отговорен за думите и действията си..

Сега сме в навечерието на голямото лапане. Чакаме всеки момент да седнем на масата като истинските европейци. Да ама какво ще правим там. Сигурно пак ще си покажем българщината.

За съжаление и днес има много такива хора. Това е човекът на спирката, който чопли семки. Тийнейджърът, който драска по хорските врати.

Знаете ли защо българите сме се съхранили като нация след петвековно робство? Или какво дава сили на болния на легло, за да оздравее? А каква е невидимата сила, която помага на удавника да достигне брега, когато е на предела на възможностите си?

Какво е да обичаш? Да подадеш ръка, когато някой се нуждае от помощ без да чакаш отплата...

Замисляли ли сте се някога какво представлява вашият път през пустинята? Дълъг, песъчлив път, загледаш ли се в далечината, не виждаш какъв е той. Бъдещето е неясно. Той е и като книга. Зададеш ли си правилния въпрос, тя се отваря там, където е отговорът.

В творбата умело са вплетени народни песни и описания на обичаи, облекло, храна и какво ли още не, на нрави и предразсъдъци, в текста присъства училището.

Това за мен е щастието - любовта и добрите, истинските, всеотдайните приятели.

Име(знаковост на името). Първа поява на героя (къде, кога в текста и сюжета). Портрет(външност и облекло). Реч(за какво говори, как говори, с каква интонация). Биография(минало)...