Жизнен път и творчество

Някаква зловеща прокоба тегне над най-големите български поети. Точно когато са навлезли в най-зрялата си поетическа възраст, повечето от тях биват убивани или умират. Билото на българската поезия се крепи на имената на Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Де

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Централен носител на идеята за човешката обреченост е нейният лирически герой.

Урок върху творба на Пейо Яворов

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Централен носител на идеята за човешката обреченост е нейният лирически герой...

Самотата е основният мотив в поезията на Яворов.В стихотворението „Две души „ тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой ,оковава го в „двойният пламък” на душевният му конфликт.”

Яворовият лирически човек е раздвоен от парадоксалноста на любовното желание........

Ще бъдеш в бяло,Стон/На Лора,Заточеници,Две хубави очи,Градушка,Cis Moll,Ралица,Дядо Йоцо гледа,Ни лъх не дъхва хад полени,Самотен гроб,самотен кът,Сън за щастие,Спи езерото;Белостволи буки,

Пак „свръхземните въпроси” водят лирическия Аз към, неговата обреченост в „Песента на човека”. Тук той е „дух”, който се носи „из океана / на тъмнина нестресвана от сън за ден”.

Още със заглавието поетът разкрива неистинността на битието. „Маската” е символ на житейските видимости, зад които се крие голямата тайна.